Небезнадежност
Съдбата ми обърка своя ход...
Загубих най-човешките мечти.
Пребродих през добър и лош живот.
Докоснах се до хиляди съдби.
На просяка подадох къшей хляб.
На скитника - завивка за студа.
Спасих клошаря от неистов глад.
А болния изправих на крака.
Не бях всесилна. Просто ги обичах.
И исках да им дам троха надежда.
Защото аз самата криволичех
и търсех топлина, любов и нежност...
Сега вървя, залутана в мъглата.
Загубила посоката в дъжда.
И вятър зъл ме блъска във стъклата,
със призраци изпълва се нощта.
Но никой не протяга длан към мене,
за да изтрие някоя сълза...
Сама съм... Но не падам на колене.
Политам.
... Щом не мога да пълзя.
© Бианка Габровска All rights reserved.
