Недей изпраща тежките мъгли -
все още във сърцето ми се вливат.
Прати искрящи, влюбени звезди -
под мантията своя да ме скрият.
Недей канù снежинки у дома -
клепачите от тях се заскрежават.
Камина запали ми в гръдта -
да спрат сълзите да я разрушават.
Недей тъга изпраща в утринта -
от нея ми е тази жива рана.
Канù с кафе Любов - във тишина -
да сгрява. И да е за двама.
© Петя Кръстева All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
