Mar 14, 2020, 9:37 PM

Недей

  Poetry » Love
781 0 0

Не ме убивай.
Не ме потъпквай грозно на земята - 
аз не съм цигарата в устата ти,
въпреки че тайно ѝ завиждам.
 

Тя има главното предимство
да гали меките ти устни,
да отговаря на целувките ти нежни
и аз я мразя за това. 
 

Не си мисли, че можеш ей така
да ме погледнеш, без да ме докоснеш.
Душата ми е крехка и копнее
за грубите ти пръсти върху моите.
 

Заемаш цялата ми същност,
всичките ми сънища и мисли,
не мога в друг да се загледам,
без да го сравнявам с тебе.
 

Не отмествай очите си от мене,
задръж по-дълго погледа си върху моя,
да се слее зелено със зелено,
да се слеем аз и ти.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Veliyana All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...