Недей ме спира
Недей ме спира, тъкмо съм разблудна,
ръцете ми са непослушен топъл вятър,
до призори без свян ще те целувам,
аз само теб и тъмното очаквах.
Грабни ме, буен кон необуздан си,
аз свикнала съм лудо да препускам,
юзда, седло не искам, не ми трябват,
очите ти ми стигат да флиртувам.
И възвишен, аз грешната ще те дочакам
да се заровиш в дланите ми нажежени,
да ме приспиш, ако съм ти достатъчна,
или да продължим до безконечност.
Недей ме спира, връзвам ти ръцете,
така аз само за светеца ще съм грешна.
Недей ме гледа, сляпо обладай ме!
Във Рая с тебе няма да се срещнем...
© Геновева Симеонова All rights reserved.
