Недей оставя в мен и малкото от теб останало.

Когато тръгнеш си, със себе си вземи го.

Със сила изтръгни го, ако трябва от сърцето ми.

Не го щади. Защото после ще е страшно.

Не оставяй нищо, с което да те спомням.

Вземи разсъдъка, разума, ума ми.

Все едно, че не си била и не те е имало

никога в действителност при менe.

По пътьом не се обръщай мимоходом.

Напред със сетни сили продължи.

Погледа ти не срещай повече със моя

било за кратко и последно.

Не ми вдъхвай сили повече,

напразни надежди и мечти.

Не съм птица, за да литна,

нито този, който ще обичаш.

Калин Вълов

www.kalin-valov.hit.bg