Feb 4, 2011, 11:58 AM

Недей ръката ми изпуска

  Poetry » Love
1.2K 0 8

 

 

Подай ръка – за нея ще те водя!

Ще можеш ли да ми се довериш?

Да се лишиш от своя дух свободен?

Да бъдеш моя ?

Да се покориш...?

 

Да те съпътствам в сънищата твои?

И да летиш със мен без капка страх

в мечтите си – забравила покоя...?

И да не питаш

теб защо избрах...?

 

Със мен във свойте мисли да препускаш...?

Да бъдем двама – дълги нощи... дни...?

Недей тогаз ръката ми изпуска!

Върви до мен!

И с мене остани...!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Ванчев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Един свободен дух-мъжки,харесва ли покорен дух-женски?Визирам конкретни
    личности,разбира се.Като идея,като стих-прекрасно...както всичките ти стихове,обаче ... това с покорството май няма да допадне на никоя силна жена,като философия.
  • Завладяващ стих!
  • Само не искай да ти се покорява и може и да остане, поздрав за стиха...
  • Да се лишиш от своя дух свободен?
    без това условие е разкошно!!!
  • Искрено!

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...