Яна_Славянска
82 results
  206 
През хиляди гари надуваше свирката влакът,
с възторга на птица размахал железни крила.
Потропваха релсите, жили опънали в мрака,
а вятър игриво кроеше от дим хвърчила.
Намигаха хетерохромни семафори хитро – ...
  316  11 
Диша мъглата и пътят се вие загадъчно,
чезне в сумрàка, изтрит сякаш с евтина гума.
Влагата в сиво дими над поляните злачни.
Скърца в краката на храстите мократа шума.
Облаци влачат криле като паднали ангели. ...
  162 
Чудо е той – благодатният огън,
свещи разпалил край Гроба Господен.
Плахо снизхожда знакът на Бога,
празник бележи, от чудо споходен.
Там – от небето ли с чело високо ...
  196 
Във огледалото поглеждам,
червило слагам, скубя вежди.
Залепвам мигли като четки –
от малка все съм си кокетка.
Но някак си без чар, безлична, ...
  339 
Басейнът беше голям, с бъбрековидна форма, в чиято извивка бе разположен открит воден бар. Като мъниста на огърлица около водното деколте се нижеха бели чадъри, под чиято сянка кротуваха редици бели шезлонги с бели дюшечета, опнати върху тях за по-голям уют на гостите на хотела.
Собственикът му бе н ...
  338  10 
  255 
  239 
  316 
Мисля си, защо не може
ей така да съм щастлив –
честно, искам, мили Боже,
тъп да съм и мързелив.
А ми казват, че съм умен ...
  282 
По облаци гадая. Виж небето –
прилича на утайка от кафе.
Съдбовни знаци, свити на кълбета,
търкалят непознати богове.
По облачните ръбове се стичат ...
  323 
Още чистя праха от Луната,
полепен като мед през нощта
по петите, открили следата
на една моя звездна мечта.
Във съня си по лунната черга ...
  338 
Не виждам добре без очила – с пет диоптъра късогледство съм. И никога не свалям цайсите. Чувствам се като гола без тях. Е, в банята ги махам, нали трябва да си измия лицето. Но в морето като влизам – не. Няма да знам накъде да тръгна, за да изляза после на брега.
Това лято като всички, които живеем ...
  516  13 
Понякога изплаквам болка в стих.
Прошепвам я без глас като молитва.
Душата ми е храм – прикрит и тих,
а често с взлом вратата му подритват.
Понякога по-малко уж боли – ...
  284 
  462 
Китоловната шхуна „Клайпеда“ кръстосваше северната част на Тихия океан в търсене на богат улов. Китовата мас, а и месото на най-едрия бозайник на планетата бяха търсена стока и капитан Блейк се надяваше да напълни трюмовете с „голямата риба“.
Морският съд бе гордост на китобойната флотилия. Беше доб ...
  401 
Тръгна да шета в света ни инфлация,
вредом се тя настани –
без референдум, без демокрация
доходите ни замрази.
Но пък цените препускат, подгонени ...
  364 
Рисува слънцето със цветни тебешири
в прозорците, наместо по асфалт.
Разресва се със клонки от чимшири,
а от лъчите капе шоколад.
Денят сладни. Виж, сладко от смокини ...
  334 
Във тази къща – вече ничия,
изгниват дните като мушмули.
И скрити зад пердетата надничат,
набръчкани от вехти скрупули.
А дървояд дълбае часовете ...
  327 
Самотен мъж прането си простира –
ред дънки, ред фланели и бельо.
Неделя е. Край тихата квартира
денят подкарва вехто колело.
А вятърът зад ъгъла го дебне ...
  340 
  486 
Старомодна съм. Книги чета, отпечатани
със мастило на тънка хартия,
и хартиени вестници, малко останали
във кварталната книжна сергия.
Старомодна съм. Още си пазя винилите, ...
  410 
Влакът потегли спънато и със скърцане, огласяващо недоволството му, че трябва да се размърда, за да ни закара до другия край на България. Но поне като пич тръгна навреме. Чакаше ме дълъг път до морето, където тайфата отдавна се давеше в бира, а аз, както винаги, имах неотложни дела за довършване, пр ...
  600 
  593 
Понеже вече сняг не пада,
ни в късна есен, нито зиме,
щом захлади се, пак ще страдам –
с шейната няма да се снимам.
Не ще да мятам снежни топки ...
  530 
Денят разтваря острите си ножици
да си направи есенна украса.
Изрязва първо къдравите облаци
като дантела за салонна маса.
Нагъва в чудно оригами изгрева, ...
  676 
Защо твърдят, че есента е тъжна –
листата ѝ са хиляди слънца,
които топлината с жар поддържат
в сезона на разбитите сърца.
И не дъждът сълзите насъбрал е, ...
  458 
Като коте се гали днес утрото в мен,
мърка тихо, преде светлината.
И се влачи денят като рис по корем,
тихо дебне да сграбчи Земята.
А светът, все така от съня гурелив, ...
  368 
Дъждът припрян се спъна във врабчето,
което жадно пиеше сълзите му.
Във локвите надничаше небето
и облак дебнеше със стъпки ситни
да хване птичката, подобно котка – ...
  499 
И днес Икар криле разтваря
във висините да лети.
Но пак мечтите му провалят
различни пречки и беди.
Ала не се отказва лесно – ...
  544 
  544 
Ах, дано и тази зима
пак на двора сняг да има.
Да се гоним със снежинки,
ситни като песъчинки.
Искам като във вълните, ...
  566 
МОРЕТО СТАНАЛО Е ЧАЙ
Пак чайника е кипнало морето
и ври водата, пенят се вълните.
Деца се пръскат, скачат на кълбета,
родителите гледат ги сърдито. ...
  598 
КАКВО ЛИ Е ДА СИ МОРЕ
Какво ли е да си море –
да нямаш край, дори посока.
От майка да не си роден,
сред бездни тъмни и дълбоки. ...
  497 
Познавате ли Тошко Африкански?
Случайно с него аз се запознах.
Но моят Тошко всъщност е Балкански.
Потънал беше целият във прах.
Измъкнах го на баба от тавана – ...
  565 
- Красива си – погали ме морето.
Рапанът като с рупор го повтори.
Но чух до мен как смее се хлапето,
което пясък пръскаше в простора:
- Та ти си стара като мойта баба, ...
  880 
Като престъпник се промъква бурята –
на пръсти, подло удря в гръб,
с юмруци блъска, мачка, скубе бурени.
На всичко сякаш има зъб.
Извива с гняв ръцете на дърветата ...
  516 
Жили жегата като пчела,
хвръкнала от слънчевия кошер.
Слага слънчевите очила
облак, изтъкан от пухкав мохер.
Сламената шапка прегоря, ...
  427 
Когато малка бях, мечтаех
да съм вълшебница добра.
Със пухкав великденски заек
да тичаме на свобода
и да превръщам Пепеляшки ...
  596 
Откакто доктор Петров ме информира авторитетно, че имам хроничен фарингит и трябва да забравя газираното и студените напитки, бирата я пия топла – за ужас и потрес на всички приятели, с които споделям пивочерпенето. А на загрижеността им за благоденствието на фаринкса ми, че – ама, нали бирата е газ ...
  728 
Random works
: ??:??