Dec 4, 2013, 3:12 PM
Неделя
НЕДЕЛЯ
И днес телевизорът, скъпа, остана
Единствено общ знаменател за нас;
С надежда се взирам, теб търся в екрана –
Пропъждам край него най-скучния час!
Различни програми редят се поредно –
Една подир друга, и всички добри;
Над мен пък небето е тихо и звездно,
А месецът кротко ще бди до зори.
Тъй всичко изглежда добро и красиво,
Потънал в покой е заспалият град,
А с него и ти, а на мен ми е сиво,
Нахлува в душата ми тягост и хлад.
Но знам, че ще дойде началото ново
И с първите слънчеви, топли лъчи
Ще махне това натежало олово
И пак ще ме грабнат две чудни очи.
Това са очите ти ведри, момиче,
А те са за мен най-добрите сега
И няма на никой да дам да твърди, че
Те могат да носят не смях, а тъга!
14.09.87
© Динко All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Динко, усеща се силно липсата на тръпка между лирическите и жаждата тя да пламне отново. Ами действайте, мъже! Най-вероятно и любимата гледа невиждащо в телевизора и чака стрелата на Купидон
-
Прекрасно е! Поздрав!
-
Хареса ми!
-
Хубаво е! Поздравления!
-
!!!!!!!!!!!
-
Поздрав и от мен, Динко за влюбеното стихо!
-
Това са очите ти ведри, момиче,
А те са за мен най-добрите сега
И няма на никой да дам да твърди, че
Те могат да носят не смях, а тъга!
Много ми хареса, Динко. Поздрави! -
Това прекрасно стихотворение ми стопли душата!!Талкова чисто, нежно красиво, искрени!!!!Крещи ЛЮБОВ!!!!!!!
БРАВО НА ТЕБ!!
Наистина е прекрасно, а ти си адски талавтлив!!
Моите поздравления!!!!
И с първите слънчеви, топли лъчи
Ще махне това натежало олово
И пак ще ме грабнат две чудни очи.
Дано бъде!Харесах!Поздравления!