Неделя
НЕДЕЛЯ
И днес телевизорът, скъпа, остана
Единствено общ знаменател за нас;
С надежда се взирам, теб търся в екрана –
Пропъждам край него най-скучния час!
Различни програми редят се поредно –
Една подир друга, и всички добри;
Над мен пък небето е тихо и звездно,
А месецът кротко ще бди до зори.
Тъй всичко изглежда добро и красиво,
Потънал в покой е заспалият град,
А с него и ти, а на мен ми е сиво,
Нахлува в душата ми тягост и хлад.
Но знам, че ще дойде началото ново
И с първите слънчеви, топли лъчи
Ще махне това натежало олово
И пак ще ме грабнат две чудни очи.
Това са очите ти ведри, момиче,
А те са за мен най-добрите сега
И няма на никой да дам да твърди, че
Те могат да носят не смях, а тъга!
14.09.87
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Динко Всички права запазени
