Неделя
Днес няма да пиша.
Неделя.
Дори не вали.
Все още дишам.
И не боли.
А зад гърба ми
един хищник
с мека, уверена лапа
Докосва сърцето ми.
Гя су.*
12.07.1998
© Мария Димитрова All rights reserved.
Днес няма да пиша.
Неделя.
Дори не вали.
Все още дишам.
И не боли.
А зад гърба ми
един хищник
с мека, уверена лапа
Докосва сърцето ми.
Гя су.*
12.07.1998
© Мария Димитрова All rights reserved.

paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...