May 1, 2024, 8:16 PM

Недостижим

  Poetry » Love
410 0 0

Далечен си ми- като луната,

като звездите.. 

теб, докосвам само на сън. 

И макар да си точно пред очите, 

невъзможен си, недостижим. 

 

И дори по вятъра криле да разперя, 

и дори до звездите да стигна. 

Твоя допир пак не ще усетя,

ще съм просто полетяла птица. 

 

Ще се рея така в небесата, 

ще те пиша във синия облак. 

Твоя лик ще ме топли в прегръдката, 

която никога няма да имам. 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Миглена Спасова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...