May 1, 2024, 8:16 PM

Недостижим

  Poetry » Love
406 0 0

Далечен си ми- като луната,

като звездите.. 

теб, докосвам само на сън. 

И макар да си точно пред очите, 

невъзможен си, недостижим. 

 

И дори по вятъра криле да разперя, 

и дори до звездите да стигна. 

Твоя допир пак не ще усетя,

ще съм просто полетяла птица. 

 

Ще се рея така в небесата, 

ще те пиша във синия облак. 

Твоя лик ще ме топли в прегръдката, 

която никога няма да имам. 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Миглена Спасова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...