1.05.2024 г., 20:16

Недостижим

407 0 0

Далечен си ми- като луната,

като звездите.. 

теб, докосвам само на сън. 

И макар да си точно пред очите, 

невъзможен си, недостижим. 

 

И дори по вятъра криле да разперя, 

и дори до звездите да стигна. 

Твоя допир пак не ще усетя,

ще съм просто полетяла птица. 

 

Ще се рея така в небесата, 

ще те пиша във синия облак. 

Твоя лик ще ме топли в прегръдката, 

която никога няма да имам. 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Миглена Спасова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...