1.05.2024 г., 20:16

Недостижим

412 0 0

Далечен си ми- като луната,

като звездите.. 

теб, докосвам само на сън. 

И макар да си точно пред очите, 

невъзможен си, недостижим. 

 

И дори по вятъра криле да разперя, 

и дори до звездите да стигна. 

Твоя допир пак не ще усетя,

ще съм просто полетяла птица. 

 

Ще се рея така в небесата, 

ще те пиша във синия облак. 

Твоя лик ще ме топли в прегръдката, 

която никога няма да имам. 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Миглена Спасова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...