Feb 17, 2008, 8:52 PM

Недовършена целувка

  Poetry » Love
1.2K 0 6

Недовършена целувка

Поглед слаб и простодушен,
замислено вперен в небитието.
До безразличност омърлушен,
отдавна потънал в морето,
където всяка една мида
е знак за наранено сърце,
а поредната нанесена обида -
на дъното е пясъчно зрънце.
Сега устните ти говорят,
но аз не мога да те разбера.
Очите ми със сълзи мерят
разстоянието, което ни разделя.
Вече неспокойните ръкомахания
са заменили нежната милувка.
Имахме толкова общи желания -
сбогуваме се с недовършена целувка.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...