Недовършена съдба
Плувам в басейн с мъгла,
тичам сама, паля и бягам...
Това няма как да го спра,
чужда вина, сякаш пропадам...
Не мога и да продължа,
все без крила искам да литна...
И пак уморена вървя,
нямам душа, сама я подритнах...
Красиво е всичко безкрай,
но няма Рай, сякаш изгарям...
Отново се връщам назад,
но не към Ад, а сладка отрова...
Не зная коя съм и как
пак ще се върна...
Но път явно няма назад
и спирам за миг, а после ще тръгна...
Отлагам и пак се смирявам,
утихвам и бързам - все едно буря,
която не могат да спрат -
такъв е Светът - призрачна буря...
Не вярвах, но пак няма как,
искам назад, а пак ще пропадна...
И в този безлюден стар град
не искам отново, отново да падна...
Желая, не мога да спра,
но тази тъга убива наред,
не искам да спре да вали,
всичко ще спи, пак ще е в ред...
За дълго не мога да дишам,
спирам да тичам - спасение няма...
И всичко е пусто и черно,
лъскаво черно, сякаш убива...
Накрая разбирам, че тук
всеки е друг, всеки е сам...И няма красиво и грозно...
Просто любов... тъжна любов...
© Ивона Иванова All rights reserved.
