Недовършено стихотворение
Годините презряват бързо
и в стъпките ти натежават.
Помита ги животът в бързей -
плувец ли си, или си давещ?
И накъде сега, когато
си вече част от нечий пъзел?
Сърцето, този стар предател,
забравен като вехта риза
защо възкръсна като призрак
и в строгия ти свят наднича?
Навярно възрастова криза,
а не симптом, че пак обичаш.
Не тази диагноза тежка -
нали си вече излекуван
и трябва да е просто грешка
усещането, че си влюбен.
Нередно е. На тази възраст
отдавна всичко е премислено.
От тебе се очаква мъдрост,
а не хлапашко лекомислие.
И сам си изковаваш броня,
побягнал нейде в празнотата.
Захапват острите пирони
сърцето - този стар предател
и то се мята в теб и вие
по-яростно от всяка болка.
И вече няма как да скриеш,
че искаш Нея. Само толкова.
Жената, дето разсъблича
бронираната ти суетност.
Та ако ще това обичане
да е последното, което...
© Христина Мачикян All rights reserved.
