Нее! Само се преструваме на стари!
А помните ли, помните ли дните,
които сякаш траеха безкрайно?
Филийка споделена и сме сити,
а млякото - на котката, но тайно.
И с книгите летяхме след мечтите,
все търсехме съкровище несметно,
а вечер, уморени от игрите,
заспивахме със "Сънчо" неусетно.
И всяка наша рана бе юнашка,
като на куче, дето все минава,
а детството ни - камъче от прашка,
с годините смалява се, смалява.
И срещаме се старите другари.
И внуците рисуват "дама" в здрача.
Нее! Само се преструваме на стари!
Сега ще им покажем как се скача...
© Надежда Ангелова All rights reserved.
