Неистов копнеж

Apr 6, 2010, 12:31 AM

Poetry » Love

1191 0 3

Неистов копнеж

Образ светъл, образ незабравим.

Лице на ангел, душа на демон.

Следвай ме, аз ще те водя,

следвай ме, аз ще те обичам!

Демон ли си?

Ангел ли си?

Какъвто и да си - завинаги

в моите прегръдки остани.

Сърцето ми е твое,

ръцете ми - все към теб

протегнати.

Докосни ме!

Пожелай ме!

В живота двама ще вървим,

ще газим прашните пътеки

и следите ни диря в сърцата ще оставят -

дирята на любовта - единствената,

неповторимата.

Сънувах!

Теб те няма.

Ръцете ти силни

не галят лицето ми.

Устните ти не целуват моите.

Очите ми - мътни езера.

Животът - самота,

огромна бездна - непрогледна тъма.

Образ светъл, образ незабравим.

Лице на ангел, душа на демон.

Зова те в този час!

Please sign in with your account so you can comment and vote.

zelenvik (Виктор Добрин Димитров)

2011-02-05T22:07:09+02:00

Следвай ме, аз ще те водя,
следвай ме, аз ще те обичам!
Обещание, вярвате ли си? Пожелавам Ви да го откриете!
vedrina (Марина Стоянова)

2010-04-06T12:32:48+03:00

!!!
B-Borisov-Samokova (Борис Борисов)

2010-04-06T12:29:32+03:00

Бистри езера ти пожелавам, Мирослава и светъл образ да се къпе в тях!