Неизбежно
Хвърли студа
върху шапката си.
И да се обичаме.
Хвърли вина
върху сянката си.
И да се обичаме.
Сгъни,
раненото време
във хвърчила.
Да се обичаме.
Сега
(когато слънцето е кратко).
© Божидар Пангелов All rights reserved.
Хвърли студа
върху шапката си.
И да се обичаме.
Хвърли вина
върху сянката си.
И да се обичаме.
Сгъни,
раненото време
във хвърчила.
Да се обичаме.
Сега
(когато слънцето е кратко).
© Божидар Пангелов All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...