Защо, когато обичаш някого,
той ти обръща гръб?
Защо чувствата все са несподелени
и сърцата са сломени?
Защо светът е толкова жесток?
Защо ни наказва така?
Нима е грешка да обичаш
и да плащаш с тъга?!
Защо, когато почувстваш нещо,
не го изживяваш?
Защо сърцето все е наранено
и трябва да го преживяваш?!
© Катерина Радева All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
