Неизживяната любов
Неизживяната любов
Виж, посърнали са тези слънчогледи,
смирено и с ужас са свели глава,
какво да гледат - слънцето залезе,
а и те не искат да видят това...
Те не искат да гледат как се разделяме
заради егоизма на някой друг,
те искат любовта си да споделяме,
с жарки усмивки и обич все тук.
Те гледат със сълзи в очите,
аз забила съм нокти в пръстта,
срещнах те тук през лятото и те обикнах,
макар да знаех, че не бива така...
И така се обичахме сред тези слънчогледи,
те ни криеха и казваха, че не грешим,
но знаехме, че когато ятото потегли
с теб ще трябва да се разделим.
И ето, този ден дойде,
защо навели са те тъжни пити,
сбогуват се мълчаливо със свито сърце,
не с нас, а с любовта недоизпита...
Кой може тази болка да понесе -
да гледа влюбените как жестоко страдат?!
Затова с кръвта си на крайпътното шосе,
реши съдбата тука да останем.
И да се превърнем в слънчогледи жълти,
да доизживеем поне така нашата тръпка,
а когато някой ни види - да каже на пътя:
- Гледай, сякаш са влюбени в прегръдка!
Това е истината, читателю проклети,
ти, който обричаш на смърт живот...
Помни, когато видиш жълти слънчогледи,
че те са символ на неизживяната любов!
11.08.2009
© Радослава Михайлова All rights reserved.
