Неизживяната любов
Неизживяната любов
Виж, посърнали са тези слънчогледи,
смирено и с ужас са свели глава,
какво да гледат - слънцето залезе,
а и те не искат да видят това...
Те не искат да гледат как се разделяме
заради егоизма на някой друг,
те искат любовта си да споделяме,
с жарки усмивки и обич все тук.
Те гледат със сълзи в очите,
аз забила съм нокти в пръстта,
срещнах те тук през лятото и те обикнах,
макар да знаех, че не бива така...
И така се обичахме сред тези слънчогледи,
те ни криеха и казваха, че не грешим,
но знаехме, че когато ятото потегли
с теб ще трябва да се разделим.
И ето, този ден дойде,
защо навели са те тъжни пити,
сбогуват се мълчаливо със свито сърце,
не с нас, а с любовта недоизпита...
Кой може тази болка да понесе -
да гледа влюбените как жестоко страдат?!
Затова с кръвта си на крайпътното шосе,
реши съдбата тука да останем.
И да се превърнем в слънчогледи жълти,
да доизживеем поне така нашата тръпка,
а когато някой ни види - да каже на пътя:
- Гледай, сякаш са влюбени в прегръдка!
Това е истината, читателю проклети,
ти, който обричаш на смърт живот...
Помни, когато видиш жълти слънчогледи,
че те са символ на неизживяната любов!
11.08.2009
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радослава Михайлова Всички права запазени
