Неизживяно
Краят дойде преди началото...
Жадуван блян,
но беше толкова разпилян.
Опити безкрайни,
които бяха толкова нетрайни.
За мен нивга не беше края,
но отново всичко май беше в омая.
Съберем ли се -
нараняваме се...
Стискам розата с нейните жестоки бодли,
правя се, че не ме боли.
Опитвам да я пусна,
но дълбоко в мен гласът ми казва:
"Не ти се иска, това е жалката истина"...
Тя е стисната в моите ръце,
но все пак толкова далече,
защо животът с нея ме обрече..
Тя е толкова красива
и заедно с това изключително лъжлива,
както и до тежки рани бодлива.
Краят дойде преди началото...
Но аз отново гледам натам,
защото за мен никога не е било край,
а просто кратка почивка,
от която душата ми не иска нивга да си отива,
но сърцето ми все при теб идва.
© Теодора Компанска All rights reserved.
