Неизживяно
Краят дойде преди началото...
Жадуван блян,
но беше толкова разпилян.
Опити безкрайни,
които бяха толкова нетрайни.
За мен нивга не беше края,
но отново всичко май беше в омая.
Съберем ли се -
нараняваме се...
Стискам розата с нейните жестоки бодли,
правя се, че не ме боли.
Опитвам да я пусна,
но дълбоко в мен гласът ми казва:
"Не ти се иска, това е жалката истина"...
Тя е стисната в моите ръце,
но все пак толкова далече,
защо животът с нея ме обрече..
Тя е толкова красива
и заедно с това изключително лъжлива,
както и до тежки рани бодлива.
Краят дойде преди началото...
Но аз отново гледам натам,
защото за мен никога не е било край,
а просто кратка почивка,
от която душата ми не иска нивга да си отива,
но сърцето ми все при теб идва.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Теодора Компанска Всички права запазени
