Неизпити звезди
Неизпити звезди...
Трагедия е гибелта на прекрасното,
при сблъсъка му с действителността!
из учебник по естетика
Човекът,
който
беше влюбен
в звездите!...
Изпиваше
с поглед
покрова
небесен...
Нарисува си
две!
Но
не на
ръцете...
Че с подлеци
се ръкуваше
често
в Живота
нелесен...
На
лицето си
даже
не посмя
да ги сложи!
Всекидневно
го плюеше
Злобата...
Гърдите! -
и на тях
не посегна...
Там беше
Домът!
На изменчиви
чувства
утробата...
Издълба ги
без капчица
жал!...
Върху
коленете си!...
Издълба ги
със
джобната
ножка...
Защото
пред никой
не падна!...
В моменти
на слабост...
Не хленчеше
милост
и прошка...
Така,
изправен
бе малко
по-близо
до своята обич -
звездиците!
И късаше
залци
от сухата
дажба...
За да стигне
до тях...
С крилатия
устрем
на
птиците!...
Човекът,
който
беше влюбен
в звездите!...
Коленете са
днес
от пълзене
до кокал
издрани...
Залинял е
от мъка
любовна
покровът
небесен...
А колко
галактики
тръпнат
до дъно
да бъдат
изпити...
Да бъдат
мечтани!!!...
© АГОП КАСПАРЯН All rights reserved.
