ХЕРОН (Борис) ХЕРОН (Борис)
17
Jan 20, 2007, 9:15 PM

Неизречени вопли

  Poetry
1.2K 0 7

Живея в клопката на своите тайни-
неизречени слова.
Спомняй миналите дни омайни,
оплетени във утринна мъгла.

И ето, иде пладне,
времето забързва своя ход.
Животът на вседирещия ад е,
когато любовта му тежък е хомот

А във сянка гаснат светлините -
излъгани надежди за отминалите дни
Сняг навънка сипе, сипе ...
И оставаш само в спомените Ти...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Борис All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0