Поглеждам към синьото небе -
небе без облаци, чисто и ясно,
само слънцето грееше
с ослепителна светлина.
В неговите лъчи отрази се свобода -
свобода, идваща от размахващите
се крила на бял гълъб.
Исках и аз да литна волно
в сините небеса, както птицата.
И успях! Душата ми литна.
Заедно с белия гълъб!
Бе красиво, неописуемо
и толкова истинско.
Не мислех за проблеми и несгоди,
а само за мечтите.
Мечти, жадуващи и те да литнат,
та да станат реалност!
В един миг, за съжаление,
отново слязох на земята.
Но бях мотивирана
да осигуря полет на мечтите си!
© Виолета All rights reserved.