Искам да съм някъде другаде. Със тебе.
Искам да съм ти истински потребна.
Искам във кръвта мъка да не тича
и накрай света все да те обичам.
Моля се за теб – да напуснеш мрака.
Моля се с копнеж плах да те дочакам.
Моля се за нас като за последно
и дано сърцето ми те познае, бедното.
Вярвам - имаш път, имам си пътека.
Вярвам, че звездата си сам гаси човека.
Вярвам любовта в мене ще остане
и ще ме боли като нежна рана.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
