27.01.2014 г., 19:24

Нежна рана

637 0 1

Искам да съм някъде другаде. Със тебе.

Искам да съм ти истински потребна.

Искам във кръвта мъка да не тича

и накрай света все да те обичам.

 

Моля се за теб – да напуснеш мрака.

Моля се с копнеж плах да те дочакам.

Моля се за нас като за последно

и дано сърцето ми те познае, бедното.

 

Вярвам -  имаш път,  имам си пътека.

Вярвам, че звездата си сам гаси човека.

Вярвам любовта в мене ще остане

и ще ме боли като нежна рана.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Поздрав Нина!

    Всеки има Път! Много нежно стихотворение!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...