Sep 22, 2010, 10:08 PM

Нежно

  Poetry
935 0 1

За онази нежност, що бие лудо във сърцата.

За топлината, сигурността, спокойствието.

Всичко започващо с едно докосване и преминаващо в лудо препускане.

Да почувстваш всяка наслада, да завладееш сърцето и разума да подчиниш.

За такава нежност да изгаряш, да претръпваш всеки път.

Да се почувстваш погубен в прегръдката на слабостта.

За това се бленува,

да заспиш в обятията на любимия и да се събудиш в очите му...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валиша All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...