Нежно тихи утрини
Но престане ли ветрецът
в нежно тихи утрини,
твоето лице ще се избистри,
в едва докоснатите истини
очертано върху огледалната вода.
И АЗ
застивам върху този тънък слой от образ,
неизпарен от утринни мъгли
върху мост, потънал в двата бряга безтегловно,
на струни тежки окачен,
провесен върху ерозия на времето -
унищожителна:
и като пазач единствен се люлея
да опазвам всичките си чувства
от помътняване и преобръщане.
Като локва днес ще ги обиколя,
а утре ще прескоча като бесен бързей.
* * *
Не искам да гледам
как се отмиват
като позлата тънка.
После
вятърът от чувства отново набраздява
тънката вода
със гнева на недоизречените истини
и изражда във неясно твоето отражение.
А аз оставам си разтеглен между двата бряга -
с пръсти върху тежки струни,
полузамислен, загледан нетипично,
образа ти да избистрям.
© Стоян All rights reserved.
и да не се избистрят опита е важен ;0
