Stotio (Стоян)

Лъч от детството 🇧🇬

Лъч протегнат – пронизителен,
вперил се във сянката
в най-прохладно ѝ кътче.
Още е топла тази малка стаичка,
в която липсва пламък, ...

Stotio

Poetry

2017-07-15T00:36:17+03:00 554

Най-последно 🇧🇬

Като вятър през пустинята
потърсих в нещо да се спра
цял полепнал с прах от пясък
без предпазен слой – кора
с кожа не изцяло загрубяла ...

Stotio

Poetry

2017-07-09T20:53:28+03:00 778 1

Надежда за утре 🇧🇬

С натежали крила, но с устрем в очите си
те гонят неуморно върха;
наричат го ад на амбициите
и пъкъл раздиращ сърца.
Но така ли изписват живота си ...

Stotio

Poetry

2017-07-08T00:51:11+03:00 630 2

* * * 🇧🇬

Под сенките на надвисналото в безтегловност небе
и посивялото почти незабележимо слънце
донесе благодат за пожълтелите треви
дългоочакван хлад и две-три капки.
Потънаха те безследно като от илюзията породени, ...

Stotio

Poetry » Blank verse

2012-10-29T12:18:12+02:00 816

Забравени 🇧🇬

Прекатуриха се сенките,
оставиха следи
и белези,
но нощта ги скри.
Не да ги опази, ...

Stotio

Poetry » Other

2012-02-08T21:36:37+02:00 760 1

Отрязък от време 🇧🇬

Свада за един боклук,
наречен хапка;
между квартални птици
с крясъци и мелодрами
с хорски битовизми. ...

Stotio

Poetry » Other

2011-07-23T19:57:15+03:00 841

Мокро стъкло 🇧🇬

Почуквате тихо по моя прозорец,
след секунди барабаните, удряте.
Накрая звукът ви се слива във хор,
мокър, носещ вестта за прохлада.
Приглушено стича дъждът ...

Stotio

Poetry » Other

2011-07-09T13:17:23+03:00 857 1

Kристали 🇧🇬

Счупена чаша, от която може да се пие.
Отдавна е без дръжка и права не стои.
Но е пълна с кристали, кристали от твоите сълзи.
Събрани са, за да не препълват душата ти.
А някой там – отсреща, простира твоите мечти. ...

Stotio

Poetry » Love

2011-03-06T20:51:58+02:00 706

Нежно тихи утрини 🇧🇬

Но престане ли ветрецът
в нежно тихи утрини,
твоето лице ще се избистри,
в едва докоснатите истини
очертано върху огледалната вода. ...

Stotio

Poetry » Love

2011-02-25T21:13:59+02:00 914 2

Любов 🇧🇬

Порязан от лошото боравене с любов,
сред цветя изсъхнали в омраза засадени.
С лъжлива музика и артистизъм неприкрит.
Прикрити жестове, усмихнатост превзета.
Показност на бледи чувства с пресилена гримаса. ...

Stotio

Poetry » Love

2011-02-13T21:02:12+02:00 986 3

Представа 🇧🇬

Пролука
сред едно съвършено
съвършенство.
Моята представа,
която може да изчезне ...

Stotio

Poetry » Other

2011-02-08T23:13:46+02:00 818

Нощни мисли 🇧🇬

Kато ято
мисли ме нападат
в сянката
на тази нощ;
грабливи, мрачни, ...

Stotio

Poetry » Other

2011-02-06T12:20:46+02:00 1K

Високо 🇧🇬

Денят се снишава и вехне
сред пурпур и пощипващ хлад,
бавно край мен ще полегне
нощта над будния град.
Огньове край мене танцуват, ...

Stotio

Poetry » Love

2011-01-23T23:33:40+02:00 790

* * * 🇧🇬

На брега дойдох,
където разбива се вълната
и вятърът.
Вълни в косите ти
видях, ...

Stotio

Poetry » Love

2011-01-19T13:50:31+02:00 765

Повей 🇧🇬

Топъл и неканен, носталгичен повей,
отмята тънките треви и носи стъпки,
затихващи, но тропащи с ритъма,
напиращ зад едни гърди.
Птица над главата ми лети и въздуха раздвижва, ...

Stotio

Poetry » Philosophical

2011-01-16T23:13:00+02:00 795 1

Прозрачен 🇧🇬

Прозрачен в мисли и копнежи,
от лъскави обвивки изтъкан.
Мечтаеш ниско – безболезнено,
във живота нямаш капка свян.
Живота търсиш жадно, ...

Stotio

Poetry » Philosophical

2011-01-11T21:12:59+02:00 867 3

Приказка 🇧🇬

Тук ни лодка е нагазвала тази вода,
ни птица е долитала жаждата да утоли.
Мракът заплашил и последните свежи лъчи;
отгоре се застлали дебело, уморени листа.
Застоявала с времето още водата, ...

Stotio

Poetry » Philosophical

2011-01-09T15:38:36+02:00 933

Синьото око 🇧🇬

Синьото око се огледа
в огледалото
и заплува
като лодка
огледалото в синьото море. ...

Stotio

Poetry » Love

2011-01-05T20:43:29+02:00 1.1K 2

Зимна нощ в бяло 🇧🇬

Зимна нощ в бяло, сняг вали,
снежинки крият тъмнината;
спират се за миг, забързват,
после нежно окичват ни лицата..
Ту за миг се спираш ти, ...

Stotio

Poetry » Love

2011-01-04T23:13:38+02:00 992 2