Stotio
19 results
Лъч протегнат – пронизителен,
вперил се във сянката
в най-прохладно ѝ кътче.
Още е топла тази малка стаичка,
в която липсва пламък, ...
  279 
Като вятър през пустинята
потърсих в нещо да се спра
цял полепнал с прах от пясък
без предпазен слой – кора
с кожа не изцяло загрубяла ...
  433 
С натежали крила, но с устрем в очите си
те гонят неуморно върха;
наричат го ад на амбициите
и пъкъл раздиращ сърца.
Но така ли изписват живота си ...
  363 
Под сенките на надвисналото в безтегловност небе
и посивялото почти незабележимо слънце
донесе благодат за пожълтелите треви
дългоочакван хлад и две-три капки.
Потънаха те безследно като от илюзията породени, ...
  531 
Прекатуриха се сенките,
оставиха следи
и белези,
но нощта ги скри.
Не да ги опази, ...
  445 
Свада за един боклук,
наречен хапка;
между квартални птици
с крясъци и мелодрами
с хорски битовизми. ...
  570 
Почуквате тихо по моя прозорец,
след секунди барабаните, удряте.
Накрая звукът ви се слива във хор,
мокър, носещ вестта за прохлада.
Приглушено стича дъждът ...
  542 
Счупена чаша, от която може да се пие.
Отдавна е без дръжка и права не стои.
Но е пълна с кристали, кристали от твоите сълзи.
Събрани са, за да не препълват душата ти.
А някой там – отсреща, простира твоите мечти. ...
  414 
Но престане ли ветрецът
в нежно тихи утрини,
твоето лице ще се избистри,
в едва докоснатите истини
очертано върху огледалната вода. ...
  647 
Порязан от лошото боравене с любов,
сред цветя изсъхнали в омраза засадени.
С лъжлива музика и артистизъм неприкрит.
Прикрити жестове, усмихнатост превзета.
Показност на бледи чувства с пресилена гримаса. ...
  701 
Пролука
сред едно съвършено
съвършенство.
Моята представа,
която може да изчезне ...
  521 
Kато ято
мисли ме нападат
в сянката
на тази нощ;
грабливи, мрачни, ...
  708 
Денят се снишава и вехне
сред пурпур и пощипващ хлад,
бавно край мен ще полегне
нощта над будния град.
Огньове край мене танцуват, ...
  498 
На брега дойдох,
където разбива се вълната
и вятърът.
Вълни в косите ти
видях, ...
  489 
Топъл и неканен, носталгичен повей,
отмята тънките треви и носи стъпки,
затихващи, но тропащи с ритъма,
напиращ зад едни гърди.
Птица над главата ми лети и въздуха раздвижва, ...
  508 
Прозрачен в мисли и копнежи,
от лъскави обвивки изтъкан.
Мечтаеш ниско – безболезнено,
във живота нямаш капка свян.
Живота търсиш жадно, ...
  518 
Тук ни лодка е нагазвала тази вода,
ни птица е долитала жаждата да утоли.
Мракът заплашил и последните свежи лъчи;
отгоре се застлали дебело, уморени листа.
Застоявала с времето още водата, ...
  647 
Синьото око се огледа
в огледалото
и заплува
като лодка
огледалото в синьото море. ...
  803 
Зимна нощ в бяло, сняг вали,
снежинки крият тъмнината;
спират се за миг, забързват,
после нежно окичват ни лицата..
Ту за миг се спираш ти, ...
  662 
Random works
: ??:??