Нежност
Посегнах да те погаля,
Но ти ударих шамар.
Поисках да те целуна,
Но пак те разплаках.
Нима твърде груба е ръката ми?
Нима нося ръкавици от таралеж?
Гледаш ме с очи големи и разплакани.
Седиш в ъгъла. Страх ли те е от мен?
Не събирай стъклата по балатума.
Остави на мен, аз обърнах масата.
Не ми подавай бинт за ръката ми.
Не заслужавам. Стой си там в ъгъла.
Стой далече от мен. Не заслужавам
Големите ти, пълни с доверие очи.
Спри да ме гледаш. Нямам право
Да те имам, да те удрям и да ме боли.
Посегнах да те погаля,
Ти се обърна на страни.
Нима любовта ми е чума?
Нима ражда само сълзи?
Изправи се и стани от ъгъла!
Застани лице в лице срещу мен.
Удари ме! Хайде, нека ме заболи.
Върни ми го за всичко заслужено.
Само не ме целувай.
Само не плачи с мен.
© Ваня Накова All rights reserved.
