16 окт. 2019 г., 23:29

Нежност

646 0 3

Посегнах да те погаля,

Но ти ударих шамар.

Поисках да те целуна,

Но пак те разплаках.

 

Нима твърде груба е ръката ми?

Нима нося ръкавици от таралеж?

Гледаш ме с очи големи и разплакани.

Седиш в ъгъла. Страх ли те е от мен?

 

Не събирай стъклата по балатума.

Остави на мен, аз обърнах масата.

Не ми подавай бинт за ръката ми.

Не заслужавам. Стой си там в ъгъла.

 

Стой далече от мен. Не заслужавам

Големите ти, пълни с доверие очи.

Спри да ме гледаш. Нямам право

Да те имам, да те удрям и да ме боли.

 

Посегнах да те погаля,

Ти се обърна на страни.

Нима любовта ми е чума?

Нима ражда само сълзи?

 

Изправи се и стани от ъгъла!

Застани лице в лице срещу мен.

Удари ме! Хайде, нека ме заболи.

Върни ми го за всичко заслужено.

 

Само не ме целувай.

Само не плачи с мен.

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ваня Накова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...