16.10.2019 г., 23:29

Нежност

644 0 3

Посегнах да те погаля,

Но ти ударих шамар.

Поисках да те целуна,

Но пак те разплаках.

 

Нима твърде груба е ръката ми?

Нима нося ръкавици от таралеж?

Гледаш ме с очи големи и разплакани.

Седиш в ъгъла. Страх ли те е от мен?

 

Не събирай стъклата по балатума.

Остави на мен, аз обърнах масата.

Не ми подавай бинт за ръката ми.

Не заслужавам. Стой си там в ъгъла.

 

Стой далече от мен. Не заслужавам

Големите ти, пълни с доверие очи.

Спри да ме гледаш. Нямам право

Да те имам, да те удрям и да ме боли.

 

Посегнах да те погаля,

Ти се обърна на страни.

Нима любовта ми е чума?

Нима ражда само сълзи?

 

Изправи се и стани от ъгъла!

Застани лице в лице срещу мен.

Удари ме! Хайде, нека ме заболи.

Върни ми го за всичко заслужено.

 

Само не ме целувай.

Само не плачи с мен.

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ваня Накова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...