16.10.2019 г., 23:29 ч.

Нежност 

  Поезия
505 0 3

Посегнах да те погаля,

Но ти ударих шамар.

Поисках да те целуна,

Но пак те разплаках.

 

Нима твърде груба е ръката ми?

Нима нося ръкавици от таралеж?

Гледаш ме с очи големи и разплакани.

Седиш в ъгъла. Страх ли те е от мен?

 

Не събирай стъклата по балатума.

Остави на мен, аз обърнах масата.

Не ми подавай бинт за ръката ми.

Не заслужавам. Стой си там в ъгъла.

 

Стой далече от мен. Не заслужавам

Големите ти, пълни с доверие очи.

Спри да ме гледаш. Нямам право

Да те имам, да те удрям и да ме боли.

 

Посегнах да те погаля,

Ти се обърна на страни.

Нима любовта ми е чума?

Нима ражда само сълзи?

 

Изправи се и стани от ъгъла!

Застани лице в лице срещу мен.

Удари ме! Хайде, нека ме заболи.

Върни ми го за всичко заслужено.

 

Само не ме целувай.

Само не плачи с мен.

 

 

 

© Ваня Накова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??