Jul 5, 2009, 10:52 PM

Нежността ти

  Poetry » Love
1.7K 0 11

 

 

Нежността ти

 

Нежността ти е обсебваща до болка -

диво-страстна - като шипков храст.

Както соковете стичат се във ствола,

ме изпълва жадната ти страст.

 

Тя примамва - привидно свенлива -

и захапва чувствата във мен.

Нежността ти бавно ме о(т)пива -

тръпнещо загнездва се и стене.

 

Тя е стон. Омайница е сластна.

Тя е власт във мощната ми власт.

Как изневиделица прорасна

този нежен - в мене - шипков храст.

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надежда Маринова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Дива роза...
  • Много вълнуващо... и нежно! С изненада виждам близки до моите асоциации...Поздравления!
  • Някой трябва да изприпка
    да окастри тази шипка...
  • Каква омайваща нежност в юлската нощ...!
    "Тогава славеят се притиисна по-силно към шипа, шипът допря неговото сърце и жесток пристъп на болка го прониза от глава до крака. Все по-люта и по-люта беше болката и все по-буйна и по-буйна ставаше неговата песен, защото той пееше за любовта, която постига съвършенство чрез смъртта, за любовта, която не умира..."
    Извини за дългия цитат...! Стихът ти ме разчувства. Сърдечни поздрави! 6
  • Поздрав и от мен!

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...