Oct 24, 2009, 1:26 AM

Нека да е...

  Poetry
764 0 5

 

 

 

 

… бяла

тленната

обвивка

 

щом

във жълто

нощем

 

гасне любовта

 

… щом

синее

 утро

 

стихнало в усмивка

 

и цъфти в червено

пурпурна тъга

 

а по черното

на мислите

когато

 

жартиерно

се прокрадва

липса

 

пепелно

преплела се

по покрива

 

със съня

на закъсняла

птица…

 

в бяло да застелем тишината

 

недокоснати

да будим

есента

 

и по звездните

следи

на лято

 

да рисуваме

пътеки…

 

към дома…

 

 

                                                                                                                 ... yeter ki...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...