Нека да е...
… бяла
тленната
обвивка
щом
във жълто
нощем
гасне любовта
… щом
синее
утро
стихнало в усмивка
и цъфти в червено
пурпурна тъга
…
а по черното
на мислите
когато
жартиерно
се прокрадва
липса
пепелно
преплела се
по покрива
със съня
на закъсняла
птица…
в бяло да застелем тишината
недокоснати
да будим
есента
и по звездните
следи
на лято
да рисуваме
пътеки…
към дома…
... yeter ki...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
