Нека ми
Нека ми, щом съм събирала
обичта си до кръвоизливи.
Уж е живот, а все съм умирала.
Е, какво пък? Имала съм и изгреви.
Нека ми, дето съм плакала!
И другата буза ще дам. Зашлеви ме!
Приятел да срещна до днес не съм чакала,
защото Приятел е моето име.
Нека ми, щом съм си мислила,
че светът е приветлив и светъл.
Лотариен билет в ръка не съм стискала.
Ръся фалшиво тъгата си с пепел.
Нека ми! Нека ми, щом съм повярвала,
че каквото дадеш, това ще получиш!
Какво пък? Щом не съм ти притрябвала,
не натискам. Любовта ще се случи...
Нека ми, нека! В чаша, удавена
безвъзвратно, надеждата плиснах.
Тогава не знаех, че от нея съм правена...
И пак я родих, макар че не исках.
Нека! Че някога, някъде в тъмното
и за мен зрънце Бог ще отчупи.
Най-доброто е, знаем, на дъното
много често в мидена люспа.
© Миглена Цветкова All rights reserved.
