Нека ми

11 мар. 2011 г., 14:57

Поэзия

596 0 3

Нека ми, щом съм събирала

обичта си до кръвоизливи.

Уж е живот, а все съм умирала.

Е, какво пък? Имала съм и изгреви.

Нека ми, дето съм плакала!

И другата буза ще дам. Зашлеви ме!

Приятел да срещна до днес не съм чакала,

защото Приятел е моето име.

Нека ми, щом съм си мислила,

че светът е приветлив и светъл.

Лотариен билет в ръка не съм стискала.

Ръся фалшиво тъгата си с пепел.

Нека ми! Нека ми, щом съм повярвала,

че каквото дадеш, това ще получиш!

Какво пък? Щом не съм ти притрябвала,

не натискам. Любовта ще се случи...

Нека ми, нека! В чаша, удавена

безвъзвратно, надеждата плиснах.

Тогава не знаех, че от нея съм правена...

И пак я родих, макар че не исках.

Нека! Че някога, някъде в тъмното

и за мен зрънце Бог ще отчупи.

Най-доброто е, знаем, на дъното

много често в мидена люспа.

feia (Вилдан Сефер)

2011-03-15T21:02:27+02:00

Нека!
laramaylin (Нина Чилиянска)

2011-03-12T11:07:26+02:00

Искрено и замислящо...харесах!Нека ти .....все такива хубави стихове да пишеш
iren5 (Ирен)

2011-03-11T18:22:03+02:00

Нека ми, щом съм повярвала,

че каквото дадеш, това ще получиш!
И ДА НЕ Е ВЯРНО - ВСИЧКО СЕ ВРЪЩА!
И ТОГАВА ЖИВОТЪТ НИ СЕ ПРЕОБРЪЩА!

Много ми хареса!