Неканен гост
Неканен гост
В съня ми идваш нощем, мой неканен гост, студен,
с тихи стъпки бавно приближаваш се до мен,
бавно се навеждаш и шепнеш на мойта душа,
в съня ти пристигнах от спомените образа да съживя.
Отражение студено, на почти забравено лице,
поглед, вперен в мен, ала вече тъй далечен и студен,
очи, така познати и красиви, пълни с много болка и печал,
капят от тях сълзите по лицето, сякаш да го съживят.
Ръце тръпнещи, студени обгръщат женската плът
в ледена прегръдка жив огъня да сътворят,
пръсти нежно обхождат и галят голата гръд,
всички фибри от тялото предават се и отново трептят.
Думи неизречени, студени отекват в нощта,
ехото им потропва на прага на мойта врата,
с вятъра влиза и разпилява черните ми коси,
устните с целувки запечатват спомена за нашите дни.
Сърцето пламенно, горещо, веч сковано е от лед,
няма го живеца, подчинено е на болката в плен,
погребано в тебе ще живее като спомен блед
и за теб ще ми напомня, връщайки се нощем тук при мен.
Стените в стаята обгърнати са в самота,
наоколо разнася се само мрак, студенина,
но не спирай да ме посещаваш, мой неканен гост, студен,
в утро светло в съня ми да посрещнем своя слънчев ден.
© fervor All rights reserved.
