Sep 4, 2009, 12:00 PM

Неканена гостенка

  Poetry » Love
952 0 5


Звъни се! Трябва да отворя!
Но всъщност, не, аз зная кой звъни.
Мълчете, никой тук да не говори,
ще чака малко и ще тръгне може би.


Хей, тихо, мъко, не плачи, тя ще те чуе. 
Не сме я канили и нека си върви.
Страдание, не се подсмивай хитро!
Ако я искаш, тичай и ù отвори.


Щом влезе, няма да си тръгне.
Да я изгоня също нямам власт.
Надявам се на друга нечия врата да звънне.
Да се откаже да остане с нас.


Върви си, Самота, не сме си вкъщи...
Завесите от тъмната тъга дори ще спусна.
Направих всичко, ала черната врата изскърца...
Какво направи ти, Любов?! Защо я пусна!!!


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елена Елена All rights reserved.

Comments

Comments

  • поздрав
  • Хареса ми! (независимо как ще се нарече стилът
    Успех!
  • Благодаря ти Катерина На твоята читателка ще й кажа , че може би си прави прекалено много споменници и лексикони , защото лексиконен стил не съществува. Или можеш да пишеш или не , останалото е начин на изказ. Но нека не обръщаме внимание на глупавите и непросветени коментатори , понякога мнението им е чиста проба завист. Ние , които творим , можем да си пожелаем само успех!
  • Чувствено!Харесват ми твоите стихове,макар,че една читателка ми каза,че това е лексиконен стил.И аз пиша така. Да така е,но поне е достъпно и разбираемо,нали?!Поздрави от мен и все така!
  • Силно!!!

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...