Sep 4, 2009, 12:00 PM

Неканена гостенка 

  Poetry » Love
628 0 5


Звъни се! Трябва да отворя!
Но всъщност, не, аз зная кой звъни.
Мълчете, никой тук да не говори,
ще чака малко и ще тръгне може би.


Хей, тихо, мъко, не плачи, тя ще те чуе. 
Не сме я канили и нека си върви.
Страдание, не се подсмивай хитро!
Ако я искаш, тичай и ù отвори.


Щом влезе, няма да си тръгне.
Да я изгоня също нямам власт.
Надявам се на друга нечия врата да звънне.
Да се откаже да остане с нас.


Върви си, Самота, не сме си вкъщи...
Завесите от тъмната тъга дори ще спусна.
Направих всичко, ала черната врата изскърца...
Какво направи ти, Любов?! Защо я пусна!!!


© Елена Елена All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • поздрав
  • Хареса ми! (независимо как ще се нарече стилът
    Успех!
  • Благодаря ти Катерина На твоята читателка ще й кажа , че може би си прави прекалено много споменници и лексикони , защото лексиконен стил не съществува. Или можеш да пишеш или не , останалото е начин на изказ. Но нека не обръщаме внимание на глупавите и непросветени коментатори , понякога мнението им е чиста проба завист. Ние , които творим , можем да си пожелаем само успех!
  • Чувствено!Харесват ми твоите стихове,макар,че една читателка ми каза,че това е лексиконен стил.И аз пиша така. Да така е,но поне е достъпно и разбираемо,нали?!Поздрави от мен и все така!
  • Силно!!!
Random works
: ??:??