Нелятно
Вървя из града. Безмълвно се питам:
"Защо ми е някак нелятно сега?"
И мислите дръзко излизат от ритъм,
и бавно замръква у мене тъга.
Безгрижните хора се смеят приятно.
Градът е тъй млад и на всичко готов,
а пулсът ми днес галопира нелятно
и чувствата падат във някакъв ров.
Потапям се в август, без звук, многократно.
Безжалостно зной от небето вали.
Аз зъзна от студ примирено, нелятно
и някъде в мене дълбоко боли.
Навярно от слънцето себе си губя.
И стяга ме трескаво мрачен обков.
Нелятно е... няма в кого да се влюбя...,
а цяла преливам от лятна любов.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
