Ненаситните хлебарки
Как мога да се примиря с душите,
незнаещи какво е милост, свян,
със хора щом прозира им в очите,
агресия и алчност с ръст голям?
Не мога да се примиря, че има,
човешки същества без капка срам.
В гърдите нямат топлина, а зима –
лицата и телата – леден храм.
Не искам да се примиря, не мога,
убива ме това час подир час.
Каква ще да е гнусна таз природа,
за себе си ВСИЧКОТО – само АЗ?!
Това са бедни духом, адски жалки,
но даже да избухне ядрен взрив,
отново ще се пръкнат – СВРЪХХЛЕБАРКИ
с тела човешки, а в сърцата – дзифт!
© Данаил Таков All rights reserved.
