Неоценен брилянт
Неоценен брилянт
Да бъда перуника тайно искам
в градината Ви под висок чемшир.
Очарованието си за Вас да пръскам,
всяка нощ да Ви омайвам в син безспир.
И тъй безсрамно, дяволито - дивна,
ранена от любов с безброй стрели,
да Ви отдам невинността си свидна
под свенливата луна сред тез бодли.
Но не! Горчива е съдбата ми. Уви!
Не ще съм мъничък брилянт от пръстен
на Вашата ръка. Дишам, но боли,
че тъй далечен сте. Живот злощастен!
Ах, до кога ще гасна непризната!
На мислите Ви, Графе, непозната.
© Светла Асенова All rights reserved.
