Nov 1, 2007, 9:55 AM

Неочаквано

  Poetry » Other
1.3K 0 35

 

                                 Неочаквано

                                 (по истински случай)

                                

                                 Нежна птица,

                                 бяла гълъбица

                                 кацна на перваза.

 

                                 Носи радост,

                                 спомня младост

                                 и любов крилата.

 

                                 Полъх свеж,

                                 като мил копнеж,

                                 завърнал се в душата.

 

                                 Тихо прошумя,

                                 отново отлетя,

                                 погали ме съдбата.

                                  

                                 

                                   

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Магдалена Костадинова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...