May 8, 2011, 5:07 PM

Неопределено

  Poetry » Love
812 0 1

Кръвта за теб тече
във моите вени.
Сърцето ми лудо
забива щом те видя.
Да те целувам аз копнея,
да съм с теб - това желая.
С теб живота си да споделя
и всичко лошо и добро с теб да деля.
На съществуването ми смисълът си ти
и няма как да продължа
без допира на твоята ръка.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Деси Вълкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...