Dec 18, 2006, 10:33 PM

Неподарено

Poetry

811 0 5

Остана ми за подаряване: сянка върху лист от мъгла. Остана ми за подаряване: Звук на клон – като черта. Остана ми за подаряване: Тъга. Върху прозореца малък, -къс заскрежено сребро. Най-скъпият подарък, -апликация върху стъкло. Но понеже е топла дланта, а аз неумело поднасям – Уви, Студената красота се стопи.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

изречена (Мая Попова)

пестелив си на думи, щедър на съдържание!

2006-12-19T09:56:45+02:00
vesi-lina (Веска Алексиева)

Вярно- при топла длан
студът изчезва,Дайки...

2006-12-19T07:02:51+02:00
petinka67 (Петя Кръстева)

А може би е достатъчен и дъхът ти?
поздрави!

2006-12-18T23:48:20+02:00
Laska (Ласка Александрова)

Интересно и хубаво

2006-12-18T22:44:18+02:00
kity (Людмила Нилсън)

Хареса ми!!! Поздрави

2006-12-18T22:42:55+02:00