18.12.2006 г., 22:33

Неподарено

Поезия

812 0 5

Остана ми за подаряване: сянка върху лист от мъгла. Остана ми за подаряване: Звук на клон – като черта. Остана ми за подаряване: Тъга. Върху прозореца малък, -къс заскрежено сребро. Най-скъпият подарък, -апликация върху стъкло. Но понеже е топла дланта, а аз неумело поднасям – Уви, Студената красота се стопи.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

изречена (Мая Попова)

пестелив си на думи, щедър на съдържание!

2006-12-19T09:56:45+02:00
vesi-lina (Веска Алексиева)

Вярно- при топла длан
студът изчезва,Дайки...

2006-12-19T07:02:51+02:00
petinka67 (Петя Кръстева)

А може би е достатъчен и дъхът ти?
поздрави!

2006-12-18T23:48:20+02:00
Laska (Ласка Александрова)

Интересно и хубаво

2006-12-18T22:44:18+02:00
kity (Людмила Нилсън)

Хареса ми!!! Поздрави

2006-12-18T22:42:55+02:00