Стоя неподвижно, но омотана в любов.
Студено е, но те усещам как треперещо говориш.
Палаво вплети мислите.
Ти, горещо и тропическо нахлу в сърцето.
Не е рана, нито сълза.
Сгушени устни се увиват в мен.
Аз се полепих като следа пред теб.
Усети ли как докоснах съзнанието ти?
Заложих сърцето си.
Прочети устните ми.
Протегни длани и ме хвани.
Погали ме, както никога досега...
© Десислава Танева All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
