Непоискана обич
Защо дойде, обич непоискана!?
Кой вятър те довя и откъде?
Защо до болка ти си искрена
и целиш се във моето сърце!?
Защо изгаряш ме като жарава
и нямаш милост всеки ден и нощ?
Защо от ден на ден по-трудно става,
а ти ми обещаваше разкош…?
Защо във мойта длан за дар остави
сърцето си, мечтите си дори!
Не виждаш ли какво със мен направи -
душата ми се дави във сълзи!
Безсилно слаба е да се пребори
със болката във твоите очи
и раната безмилостно отвори,
а мислех си, че вече не боли…
Защо сега пак влюбен съм застанал
безпомощен на твоя късен праг?
А казвах си наум – ти си пораснал,
щом паднал е в косите толкоз сняг…
21.05.2010 ММ
© Милан Младенов All rights reserved.
